Кораборемонтни заводи във Варна „законно“ замърсяват въздуха и морето при бластиране с 24 000 тона шлака годишно
Автор: Диляна Гайтанджиева, obektivno.bg Следвайте " Гласове " в Телеграм
Кораборемонтнният цех „ Одесос “ във Варна всяка вечер бластира корпусите на корабите, покрити с противообрастваща багра, която е мощно токсична. Огромни облаци прахуляк се носят във въздуха, като с изключение на във въздуха всички боклуци от плаващите докове се отмиват в морето. Това е многогодишна процедура, сподели следствие на Обективно.БГ.
Бластирането или струйната обработка е способ за отнасяне на повърхността на детайлите с разнообразни абразивни и неабразивни материали, който се ползва в голям брой браншове за гланциране, матиране, разчистване, премахване на наслойка, унищожаване на покрития, багра и замърсявания или придаване на текстура.
Регионална инспекция за опазване на околната среда неведнъж показва бластирането с железна шлака от кораборемонтинте фабрики в града като източник на замърсяване в отчети, с които Обективно.БГ разполага. Въпреки това нито община Варна, нито страната са взели ограничения през годините. Нещо повече, това замърсяване е изцяло „ законно “, защото виновните институции са го разрешили.
Директорът на РИОСВ-Варна Ерджан Себайтин разяснява, че кораборемонтният цех „ Одесос “ има позволение за бластиране. Обективно.БГ изпрати два пъти сигнал с въпроси до него за инспекциите, които са осъществявани от Регионална инспекция за опазване на околната среда за замърсяване, само че отговор не последва.
Ето какво споделят отчетите на Регионална инспекция за опазване на околната среда, които Ерджан Себайтин не разяснява:
Програма за запазване на околната среда на Варна (2019-2023 г.) на Регионална инспекция за опазване на околната среда:
В Южна промишлена зона на Варна е особено замърсяване от така наречен „ бластиране ”. Тук се намират: Пристанище Варна ЕАД – терминал Изток, КРЗ „ Одесос ” АД, „ Булярд – Корабостроителна Индустрия ” ЕАД.
Кораборемонтни фабрики във Варна „ законно “ замърсяват въздуха и морето при бластиране
Съществена част от замърсяването с неорганизирани излъчвания от софтуерни процеси е с прахуляк, издаден при интервенцията бластиране – разчистване на железни повърхности от остарели бои, окалина, наслойка, и други замърсявания благодарение на бликам абразивен материал (най-често железна шлака). Тази интервенция се употребява необятно в корабостроенето и кораборемонта, където на бластиране се подлагат корпусите на корабите за ремонт, ламарините за направа на нови кораби, както и редица корабни детайли, елементи и уреди.
Бластиране вечер на транспортен съд от кораборемонтния цех „ Одесос “ във Варна, фотография: obektivno.bg
Операцията се прави навън – на площадки, на кейове, в доковите камери или в трюмовете на корабите. Запрашаване на въздуха се получава и по време на товарно-разтоварните работи при доставката на абразива, след бластирането – при предаването му за по-нататъшно оползотворяване, а също и в местата на депозиране на нов или употребен абразивен материал.
На територията на Община Варна местата на използване на технологията на бластиране са съсредоточени основно в Южната промишлена зона – на територията на „ Булярд корабостроителна промишленост “ АД, „ Корабно машиностроене “ АД и КРЗ „ Одесос “ АД.
Характерни за излъчванията от бластиране са дребната височина на издаване и ниската температура на отделяните потоци. Това води до слаба дисперсия и високи концентрации на замърсителите наоколо до източника.
Моделна оценка на замърсяването и актуализация на програмата за понижаване на излъчванията и постигане на откритите правила за нездравословни субстанции в атмосферния въздух на община Варна – отчет до Общинския съвет на Варна 2018-2021 (доклад по оперативна стратегия „ Околна среда “ на ЕС):
Количеството употребена шлака за бластиране е доста – общо 23 966 тона годишно, от които на кораборемонтния цех „ Одесос “ се падат 11 150 тона годишно.
Общото количество на годишно замърсяване с фини прахови частици е 88,84 тона, 34,79 тона от които се падат на кораборемонтния цех „ Одесос “.
Основната характерност, която дефинира утаяването на частиците, е техния размер.
Прилагайки закона на Розин-Рамлер може да се оцени, че финият респираторен прахуляк с размери под 10 µm е към 0,68 % по маса от общото количество прахуляк издаден при бластирането (Програма за понижаване на излъчванията и постигане на откритите правила за нездравословни субстанции в атмосферния въздух на Община Варна с интервал на деяние 2009 – 2014 г.). При изразходваните годишни количества шлака това са приблизително към 102 t/y ФПЧ10 (102 тона годишно фини прахови частици, цифрата 10 дефинира размера им – под 10 микрона).
Шлаковите частици с размери под 90 µm, които по маса са към 9%, имат скорост на утаяване в диапазона от 0,001 m/s до 0,1 m/s. Като се има поради казаното нагоре, за разсейваното количество неорганизирани прахови излъчвания от процеса на бластиране отвън директните места на осъществяването му, общото разсеяно количество неорганизирани прахови излъчвания се прави оценка приблизително на 1350 тона годишно.
Преобладаващата част от по-едрите частици прахуляк се утаяват в границите на работната среда. Фините фракции на процедура се утаяват постепенно и остават да витаят в атмосферния въздух и се разсейват на огромни дистанции.
В процеса на утаяване праховите частици образуват приземна централизация на прахуляк, която главно зависи от отстоянието от източника на бластиране.
Обикновено на една работна площадка се употребяват до 16 източници на бластиране, а приблизително – 3-4 броя. Експериментални проучвания (Програма за понижаване на излъчванията и постигане на откритите правила за нездравословни субстанции в атмосферния въздух на Община Варна с интервал на деяние 2009 – 2014 г.), осъществени при работа на един източник демонстрират доста замърсяване на атмосферния въздух в зоната на бластирането. В 15-метровата зона от работното място на бластьорите концентрацията на прахуляк надвишава в пъти допустимите равнища за работна среда.
Пак по данни от същите измервания, концентрациите на ФПЧ10 (фини прахови частичци с размер под 10 микрона) на разстояние 100-300 m от един източник са приблизително 40 µg/m3, т.е 80 % от средноденонощната и 100% от средногодишната норма за запазване на човешкото здраве, в действие от 01.01.2009 година
Инфо: obektivno.bg
